Интерактивно обучение (от англ. interation – взаимодействие), обучение, основаващо се на взаимодействието на учениците с учебната среда, която служи като област, в която се усвоява опита.
Ученикът е пълноправен участник в учебния процес и неговия опит служи за основен източник на учебно знание. Педагогът (водещ) не дава готови знания, а подбужда участниците към самостоятелно търсене на решение. В сравнение с традиционното обучение при интерактивното обучение се променя взаимодействието между педагога и ученика: активността на педагога отстъпва място на активността на учащите се, неговата задачата се свежда до създаване на условия за развитие на техните инициативи. Педагогът се отказва от ролята си на своеобразен филтър, пропускащ определена учебна информация, а изпълнява функцията на помощник в работата и е един от източниците на информация.
Особена актуалност придобива темата сега, когато широко разпространение имат информационните технологии в обучението. Те позволяват да се създават интерактивни обучаващи програми, оказващи допълнителна помощ на учениците при усвояване на учебните програми и при развитие на познавателните им дейности.
В педагогиката се различават няколко модела на обучение:
1) пасивен – ученикът е в ролята на «обект» на обучението (слуша и гледа);
2) активен – ученикът е в ролята на «субект» на обучението (самостоятелна работа, творчески задания и задачи);
3) интерактивен – inter (взаимен), act (действие). Процесът на обучение се осъществява в условията на постоянно, активно взаимодействие между всички ученици. Ученикът и учителят са равноправни субекти на обучението.
Използването на интерактивни модели на обучение изискват моделиране на жизнени ситуации, използване на ролеви игри, съвместно решаване на даден проблем. Изключва се доминирането на който и да е участник в учебния процес или на която и да е идея. Това е основа на хуманния, демократичен подход към обучението.
Интерактивни технологии в обучението – това е такава организация на процеса на обучение, в която е невъзможно неучастието на ученика в колективния, взаимнодопълващия се, основан на взаимодействието между всички участници, процес на обучение.
Форми и методи на интерактивно обучение:
- Работа по двойки
- Ротационни (сменни) тройки
- Аквариум
- Въртележка
- Броуновско движение
- Работа в малки групи
- Незавършено изречение
- Мозъчна атака
- Дърво с решения
- Ролева (делова) игра
- Заеми позиция
- Дискусия
- Дебати
Всеки учител може самостоятелно да създаде, да измисли нови форми на работа с класа. Често се използва в уроците работата по двойки, когато учениците се учат да задават един на друг въпроси и да отговарят на тях.
Много се харесват на учениците такива форми на работа, като:
«Въртележка» – образуват се два кръга: вътрешен и външен. Вътрешния кръг е от стоящи неподвижно ученици, а външния – от ученици, които на всеки 30 секунди си разменят местата. По такъв начин те успяват да поговорят за няколко минути по някаква тема и се стараят да убедят в своята правота събеседника си.
Технологията «Аквариум» се заключава в това, че няколко ученика разиграват определена ситуация в кръг, а останалите наблюдават и анализират.
«Броуновско движение» – предполага движение на учениците в класа с цел събиране на информация по определена тема.
«Дърво с решения» – класът се дели на 3 или 4 групи с равен брой ученици. Всяка група обсъжда даден въпрос и създава запис на свое «дърво», след това групите си разменят местата и дописват на дървото на съседите си своите идеи.
Често се използва и такава форма като, «Заеми позиция». Зачита се някакво твърдение и учениците трябва да се приблжават към плакат с думата «ДА» или «НЕТ». Желателно е учениците да обяснят своята позиция.
Интерактивното творчество на учителя и ученика са безгранични. Важно е умело да се направлява творчеството им за постигане на поставените учебни цели и задачи.
Много основни методически иновации са свързани днес с прилагането на интерактивни методи за обучение. Интерактивното обучени е преди всичко, диалогово обучение, в хода на което се осъществява взаимодействието между учителя и ученика.
Какви са основните характеристики на интерактивното обучение? Следва да се признае, че интерактивното обучение е специалная форма на организация на познавателните дейности. Интерактивното обучение има напълно конкретни и прогнозируеми цели. Една от тези цели се състои в създаването на комфортни условия за обучение, в които ученикът се чувства в свои води, в своя интелектуална среда, така че процесът на обучение да бъде продуктивен.
Същността на интерактивното обучение се състои в това, че учебния процес е организиран по такъв начин, че на практика всички ученици се оказват въвлечени в процеса на познанието, т.е. те имат възможност да разберат и обмислят това, което знаят и мислят. Съвместната дейност на учениците в процеса на обучението, при усвояване на учебния материал означава, че всеки внася своя индивидуален принос, и на практика има обмен на знания, идеи и т.н. Всичко това се случва в атмосфера на доброжелателност и взаимна подкрепа, което позволява не само да се получава ново знание, но и да се развива познавателната дейност, превеждайки я в по-високи форми на сътрудничество.
Интерактивната дейност по време на уроците предполага организация и развитие на диалогово общуване, което осигурява взаимно разбиране и взаимодействие, води към съвместно решаване на общи, важни и значими за всеки участник задачи. Интерактивното обучение изключва доминирането както на един изказващ се, така и на едно мнение над друго. В хода на диалоговото обучение учениците се учат критично да мислят, да решават сложни проблеми на основата на анализ на обстоятелствата и съответната информация, да зачитат алтернативните мнения, да приемат обмислени решения, да участват в дискусии, да общуват с други хора. За това по време на уроците се организира индивидуална, по двойки и групова работа, прилагат се изследователски проекти, ролеви игри, работи се с документи и различни източници на информация и др.
Какви са формите на интерактивното обучение? На практика учителите разработват немалко форми за групова работа по време на обучението. Най-известни са – “аквариум”, “мозъчна атака”, “дебати” и други. Тези форми са ефективни, ако по време на урока се обсъжда обстойно някакъв проблем, като се използват: знанията на учениците, първоначалните им представи, получените по-рано знания в часа, житейският им опит, които се обсъждат, взаимно допълват и разширяват с нови сведения, получени от учителя или други източници на информация.
В процеса на обучение могат да се очертаят като минимум следните страни: съдържателни (какво да се учи), процедурни (как да преподава), мотивационни (как да се активизират учащите се) и организационни (как да се структурира дейността на учителите и учениците). На всяка от тези страни съответстват отделен набор от понятия и концепции.
На първата съдържателната страна отговаря, съответства концепцията за смислени и съдържателни обобщения на учебния материал, интеграция на учебните предмети, разширяване на дидактическите единици и др.
Процедурна страна – концепцията за програмирано, проблемно, интерактивно обучение и др.
Мотивационна страна – концепцията за мотивационно осигуряване на учебния процес, за формиране на познавателни интереси и др.
Организационна страна – идеите на хуманистичната педагогика и концепцията на педагогиката за сътрудничеството, „потапяне“ в учебния предмет академична специалност (М.П. Щетинин), концентрирано обучение и др.
Всички тези понятия и концепции, се осигуряват от съвременните технологии. Например, на концепцията за проблемното обучение съответстват такива технологиии като: проблемно-диалогово обучение; проблемно-задачно, проблемно-алгоритмично проблемно-контекстно, проблемно-моделно, проблемно-модулно, проблемно-компютърно обучение и др..
Концепцията и технологията на интерактивното обучение са основани на явлението интеракция (от англ. interaction – взаимодействие, въздействие един на друг). В процеса на обучение се осъществява междуличностно познавателно общуване и взаимодействие между всички негови субекти. Развитие на индивидуалността на всеки ученик и възпитанието на неговата личност се осъществява в ситуации на общуване и взаимодействие между хората един с друг.
Най-често използван модел в такива ситуации е образователната, учебната игра. Игрите предоставят на учителите възможности, свързани с възпроизводството, мултиплицирането на резултатите от обучението (знания, умения и способности), в прилагането им в практиката и обучението, като се отчитат индивидуалните различия на участващите в играта ученици с различни нива на обученост. Играта носи възможност за значително емоционално и лично въздействие, за формирането на комуникативни умения и навици и др. Следователно, използването на образователни игри допринася за развитието на личността и личните качества на ученика.
Под технология на интерактивното обучение се разбира система от начини за организиране на взаимодействия между педагога и учениците под формата на учебни игри, гарантиращи педагогически ефективно познавателно общуване, в резултат на което се създават условия за придобиване на опит от учениците в учебни дейности и ситуации, за обогатяване на техните мотивационни, интелектуални, емоционални и други сфери.
В структурата на процеса на обучение с прилагането на технологиите на интерактивното обучение могат да се отделят следните етапи:
1. Ориентация – Етап в подготовката на участниците в игрите. Учителят предлага режим за работа, разработва заедно с учениците главните цели и задачи на занятието, урока, формулира учебния проблем. По-нататък прави характеристика на игровите правила, обзор на общия ход на играта и раздава пакети с материали.
2. Подготовка за провеждане – Това е етапа на проучване на ситуацията, изготвяне на инструкции и други материали. Учителят изготвя сценарий, определя игровите задачи, правилата и ролите, игровите процедури, правилата за изчисляване на точките (изготвяне на табло на играта). Учениците събират допълнителна информация, консултират се с учителя, обсъждат помежду си съдържанието и самия процес на урока, играта.
3. Провеждане – Този етап включва самото провеждане на урока, играта. От самото началото на урока, играта, никой няма право да се намесва и да променя хода на провеждането. Само водещият може да променя действията на участниците, ако те се отклоняват от основната цел на играта. Учителят, започнал играта, без да е необходимо не трябва да взема участие в нея. Неговата цел е да следи за игровите действия, за резултатите, за изчисляването на броя точки, да обяснява неясноти и да указва, по искане на участниците, помощ в процеса на тяхната работа.
4. Обсъждане – Това е етап за анализ, обсъждане и оценка на резултатите от урока, играта. Учителят провежда дискусия, в която се изказват експерти, участниците обменят мнения и защитават своите позиции и решения, правят се изводи, обменя се опит, говори се за възникналите в хода на играта, урока трудности, идеи които им идват на ум.
Използването на технологията на интерактивното обучение, дава възможност на учителя да свържете дейността на всеки ученик (възниква цяла система от взаимодействия: учител – ученик, учител – клас, ученик – клас, ученик – ученик, група – група), да свърже учебната му дейност с междуличностното познавателно общуване.
Целесъобразността от прилагане на интерактивни форми на обучение се определя от задачите на урока и неговите цели. Целеполагането и постановката на учебните задачи създават условия и въможности за използване на някои форми на интерактивно обучение – обучение на основата на общуването и взаимодействието между учениците по време на уроците.
Най-често учителите използват такива форми за интерактивно обучение като работа в постоянни (статични) двойки или двойки със сменяем състав, работа в малки групи, игрово сътрудничество и др.
По материали от руски сайтове за интерактивно обучение.
Интерактивно обучение ... 
Трябва да влезете, за да коментирате.